когато спомените са пресни рани, прошката е най-неестествената човешка емоция
Постинги в блога
16.11.2008 11:40 -
Твоя ли съм?
Искаш да ти разкажа за мен!?
Понякога съм такава,
каквато искам да бъда,
Понякога съм такава,
каквато искам да бъда,
15.11.2008 11:14 -
Понеже...
Понеже те искам,
събличам всичко от себе си
и кожата си, неспокойна,
събличам всичко от себе си
и кожата си, неспокойна,
13.11.2008 10:59 -
Всичко е любов...
Светът тече между
миналото и бъдещето,
в затворените ни тела,
миналото и бъдещето,
в затворените ни тела,
12.11.2008 09:20 -
И все пак...
И все пак любовта е
нечия песен,
целувка на рамото,
нечия песен,
целувка на рамото,
11.11.2008 08:47 -
Някакъв спомен
Нападна ме спомен,
точно върху пътеката,
изгори тревата,
точно върху пътеката,
изгори тревата,
09.11.2008 12:57 -
Ще дойда...
Ще дойда с един много закъснял влак
и с много луни във очите си.
Точно по средата на зимата,
и с много луни във очите си.
Точно по средата на зимата,
09.11.2008 08:50 -
Съвсем обикновени неща
Пия от тишината,
която рови в мозъка ми.
Пия вулканична самота.
която рови в мозъка ми.
Пия вулканична самота.
07.11.2008 08:19 -
Не те познавам
Аз съм твоята лъжа...
И вече няма думи.
Само дъжд,
И вече няма думи.
Само дъжд,
05.11.2008 08:49 -
Утре
Утре ще си дадем сметка
за всички ръбове, ъгли и завои
и ще се опитаме да ги избягваме.
за всички ръбове, ъгли и завои
и ще се опитаме да ги избягваме.
04.11.2008 10:41 -
По пътя към тебе...
По пътя към тебе -
пепел, заключена врата,
дъжд, ад и небе,
пепел, заключена врата,
дъжд, ад и небе,
03.11.2008 08:27 -
На една гара...
Вятърът разпилява истини.
Аз съм сама, есента е
различна, немилостива,
Аз съм сама, есента е
различна, немилостива,
01.11.2008 13:45 -
Да счупим този лед
Живеем в безпричинна меланхолия,
разкъсвани от явно безразличие.
В театъра с поредната си роля
разкъсвани от явно безразличие.
В театъра с поредната си роля
Търсене
За този блог
Гласове: 18182
