когато спомените са пресни рани, прошката е най-неестествената човешка емоция
Постинги в блога от Декември, 2008 г.
29.12.2008 10:42 -
Невъзможна съм
Невъзможна съм, знаеш добре,
ангел и дявол в душата си крия,
но тичам към теб и нося небе,
ангел и дявол в душата си крия,
но тичам към теб и нося небе,
19.12.2008 13:34 -
Бягам
Нищо не мога да измисля
напоследък...
Сцената е празна,
напоследък...
Сцената е празна,
15.12.2008 12:05 -
Временно състояние
В края на краищата
това е неизвестно и
много прозаично,
това е неизвестно и
много прозаично,
11.12.2008 11:46 -
Не си любов
Тишината пада
като светкавица,
пътят е все така
като светкавица,
пътят е все така
07.12.2008 09:46 -
Кога
Извинявай, но така
бързо вали,
не знам какво да
бързо вали,
не знам какво да
03.12.2008 09:03 -
Настроение
Едни и същи локви,
един и същи дъжд.
Душата ми настръхнала
един и същи дъжд.
Душата ми настръхнала
02.12.2008 09:52 -
Тази зима е стара измамница
Зимата събра по-старите ми рани
и ги скри в топлото им гнездо.
Те заспаха. Прегракнаха от мълчание.
и ги скри в топлото им гнездо.
Те заспаха. Прегракнаха от мълчание.
01.12.2008 09:08 -
Ще ме намериш...
Ще ме намериш...
изгубена, отвъд морето,
където мъртвото вълнение
изгубена, отвъд морето,
където мъртвото вълнение
Търсене
За този блог
Гласове: 18182
