Когато няма хармония
и прозорците са
глухи и недоверчиви,

Ти идваш. Изчезват всичките тревоги.
От удари ме пазиш и ме криеш.
Какъв е този зрял и силен огън?

В изсъхнали треви нагазвам,
писмата стари препрочитам.
А мислите за вярност пазени,

Тръгвам си. Вече няма смисъл.
Боли фалшивата привързаност.
Очите ми са спуснати кулиси,

Звездите са студени,
изгубиха нежните си имена,
а аз просто не те обичам.

Тя идва...
Разпозна ме с докосване,
което се превръща във удар,

В крайна сметка всичко
трае само миг и не
трябва да има