когато спомените са пресни рани, прошката е най-неестествената човешка емоция
Постинги в блога от Октомври, 2008 г.
31.10.2008 17:50 -
Чакам те
Къде си?
Чакам те в един забравен,
провинциален парк,
Чакам те в един забравен,
провинциален парк,
30.10.2008 09:43 -
Краят на есента
В един сънен град,
в едно сънено утро,
изпращам поредната есен.
в едно сънено утро,
изпращам поредната есен.
30.10.2008 09:40 -
В края на мига съм пеперуда
В началото на мига
една бяла цигулка
се съсредоточава
една бяла цигулка
се съсредоточава
30.10.2008 09:37 -
Съвършенство е...
Цялата тая бъркотия
с твоята и моята душа,
неопитоменото
с твоята и моята душа,
неопитоменото
30.10.2008 09:31 -
Твърде лично
Сезонът на чудесата,
на изкривените маски
и нагиздените пожари,
на изкривените маски
и нагиздените пожари,
28.10.2008 08:37 -
Когато зеленото...
Когато зеленото
бучи в ушите до
припадък и страст,
бучи в ушите до
припадък и страст,
27.10.2008 14:28 -
Аз и Ти
Не можем да се върнем
назад,
по-добре да тръгнем
назад,
по-добре да тръгнем
24.10.2008 15:39 -
Изумрудено
Виждам те.
Едно изумрудено сияние,
пръскащо чиста и светла обич.
Едно изумрудено сияние,
пръскащо чиста и светла обич.
Търсене
За този блог
Гласове: 18182
