Постинг
03.12.2008 09:03 -
Настроение
Едни и същи локви,
един и същи дъжд.
Душата ми настръхнала
от спомени, безмълвно
разпиляни.
За миг мечти изгряват,
облечени във
мандариново жълто сияние.
Избухват носталгични думи,
дяволски прозрачни.
Накъсан сън, безветрие,
а тишината плаче...
Днес залезът е рана,
смехът от устните
е пръснат някъде във
бездната смълчана.
Прегръщам кървавия залез.
Китарата се гърчи
в последен танц,
с последна струна.
Дано да те намеря там.
И да те целуна.
един и същи дъжд.
Душата ми настръхнала
от спомени, безмълвно
разпиляни.
За миг мечти изгряват,
облечени във
мандариново жълто сияние.
Избухват носталгични думи,
дяволски прозрачни.
Накъсан сън, безветрие,
а тишината плаче...
Днес залезът е рана,
смехът от устните
е пръснат някъде във
бездната смълчана.
Прегръщам кървавия залез.
Китарата се гърчи
в последен танц,
с последна струна.
Дано да те намеря там.
И да те целуна.
Пожелавам ти по- ведро настроение:))
цитирайЗащо си тъжен и пропит от мъка,
защо избяга, скри се в бездната дълбока
на твоята душа....надявам се да се пребориш с порока и да посееш вярата в света.
цитирайзащо избяга, скри се в бездната дълбока
на твоята душа....надявам се да се пребориш с порока и да посееш вярата в света.
miaa, благодаря ти! Това е стар стих, явно тогава съм била в много лошо настроение.Е, случва се... Стихчето ти е прекрасно, благодаря ти! Прегръдки! :))
цитирайЕла на гости в блога ми,прочети и ако си съгласна с мен,подпиши петицията на двамата студенти.
цитирай...
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 18182
