Ти идваш. Изчезват всичките тревоги.
От удари ме пазиш и ме криеш.
Какъв е този зрял и силен огън?
Каква е тази звездна орисия?

Дните имат вече аромат и цвят,
тихо стъпваме в треви заспали.
В този приказен, вълшебен свят,
минути, мигове са спряли.

Болката във музика превръщаш,
долавям меки, прелестни съзвучия.
Протягаш длани, галиш и прегръщаш,
ръцете ти са топли, бели ручеи.

Нежната ти власт ме завладява.
Като река след тебе ме повличаш.
Аз вървя... за себе си забравям
и мога само да обичам, да обичам...

чувството!
Превъзходна музика си сътворила!

Не тръгвам по скалата,защото знам,че ще мина над нея.
Няма една дума тук,която да не си е на мястото!А мелодията завлича докрая и ме върна пак в началото,защото трудно се откъсвам от това,което впечатлява,от това,което потапя в себе си.

обичта понякога прави чудеса...

Хареса ми.

Поздрави, Светле!:)

Радвам се, че се спряхте тук. Писано е много отдавна, сега вече римите ми бягат.... :)))

а ние се променяме.

:)

"Аз вървя... за себе си забравям
и мога само да обичам, да обичам..."

Защото си Светла и Мила! :)))

Много ми хареса!