В началото на мига
една бяла цигулка
се съсредоточава
и щастливо потъва
в себе си,
синкавозелена хармония
водопадно се стича от
нежна, памукова приказка.
По средата на мига
рисувам с въглен върху
завоите на
предстояща тъга и
приготвям чадъра си,
пристягам вратовръзката
на самотата с упорит,
дъждовен възел.
По средата - ледено
северно цвете сънува
гореща лава.
В края на мига съм пеперуда
с развълнувани крила,
тънки облаци са подгонили
мечтите ми.
В този дълъг, космичен миг,
милионите мои клетки
летят през истини и лъжи,
весели и намръщени,
разговарят и бълват огън.