мракът отваря очи
прекосяват диктаторски облаци
в резултат от умножението на мъгла
и гръмко безпътие
многоклетъчна есен разтваря
панаирджийска шатра
хартиената ми дреха е кротка
като агне
дъждът е пришит естествено за мен
влъхвите преследвани от таласъми
Фернандо плаче с дърветата
знаците на зодиака предлагат страх
и кураж и други сладкиши-капани
тела и души седят на различни маси
улична латерна подхваща мелодия
за наранен принц
на главата ми гнездят анонимни ветрове
тръгвам към леговището на
твърдата самота
усещаш ли свежестта на моето Сбогом

до убийствения финал
ме държа на нокти...
уникална си..

че ти хареса стихчето, Маги.

"тела и души седят на различни маси"...

Няма ли шанс за наздраве?
Понякога мракът е царство
на светлината.
(За да е още по-ярка).
В контраста на световете
помирява се цялото.

Тъжно сбогом. Дано да не е!
Освен ако сърцето друго не рече.

както и да е, назад нищо не може да се върне.

благодаря ти за прочита и вниманието.

специален стоик си, СвЕтличе. Прегръщам ... от същата маса ...

от школата на Дзу Жу. прегръщанка.

поздрав.

приятна вечер!

Прекрасен есенен ден!

прегръщунки от мен хехехе

бъди здрава и щастлива, прекрасна...
пожелавам от сърце..

Благодаря, Маги!
Честита и на теб, прегръдки! :)