Ще ми помогнеш ли
да стигна до теб?
За да чуеш как моите
пръсти запяват и
раменете ми поглъщат
светлината, която
пазиш само за мен.
Чуй тази песен -
огнедишаща илюзия,
избуяло лудо слънце,
звън на разголена,
светла камбана.
Аз съм говорещият вятър
в сърцето ти,
гръмотевица в нощта ти,
белег от потайна,
мимолетна тъга.
Изгубвам съзнание и
тичам през божествените
пламъци на огън закъснял.
Безумно тичам...
И ти нося едно треперещо,
жадно - обичам те.

Чуй тази песен -
огнедишаща илюзия,
избуяло лудо слънце,
звън на разголена,
светла камбана.


Прекрасни стихове!

Благодаря ти! Усмивки от мен! :))

На стиховете ти човек просто се наслаждава и все намира някой друг ред и *а себе си:))))))/като че ли ти го е подшушнал,*а да бъде част от стихът ти:))/

bizcocho, мерси за хубавите думи! :))

които си правя в моята глава те слагам в избрани.
Много хубава нежност!
Бъди тичащо обичана!

е като смъртта, Svetlamila, никога не закъснява! Просто идва неочаквано...;)

Руми, много си мила! Мерси! :))

О, Henzelski! Наоколо е музика, а танцът на ръцете взривяващо ни омагьосва...Нощта и тя танцува, вдъхновена от закъснелия огън на сърцата...Приеми поздрави и усмивки! ;):):)

Светле, отдавна не бях наминавал назад, когато и аз влизах в блог.бг с трепет и малко страх хех

Светли празници да те галят, светламила!
Док